ХЪЛМЪТ НА БОРОВИНКИТЕ
BLUEBERRY HILL



България, 2001, 108 мин, цветен

31 декември 1999 г. Преуспяващ артист от Германия пътува със самолет за Истанбул да посрещне Новата година с приятели, но попада в София и поради лоши метеорологични условия не може да продължи със самолет. Тъй като няма друга възможност, се качва на влака за Истанбул. По време на пътуването пада от влака. В безсъзнание се събужда в странна кръчма, построена на железопътни релси, през която минава влак. Посетителите го свестяват. В кръчмата има странно момиче, което е дъщеря на кръчмаря. Заедно с него отива до селото да търси телефон… По същото време един от пътуващите - "Любопитния", влиза в купето на Чужденеца, рови в куфарите, намира алкохол, пие, облича дрехите му и се идентифицира изцяло с него. Кондукторите не откриват разликата. В селото чужденеца попада на селска сватба - Кмета жени сина си… Калина - дъщерята на кмета, говори английски и завежда чужденеца до кметството, където има телефон. Минало е време. Полицаи откриват до релсите Любопитния, обезобразен при падането от влака. В дрехите му намират документи. Съобщават, че чужденецът е мъртъв. След катастрофата момичето завежда Чужденеца в малка каменна къща до езеро. Там живее Хубавата жена от влака. Остава при нея. На следващата сутрин чужденецът се събужда сам. Няма е красивата жена. Напуска заедно със странното момиче къщата. Стар камион ги прибира от пътя. Пристигат в кръчмата с огромните порти и релсов път по средата. Кръчмарят разказва своята история и съдбите на посетителите в кръчмата. Чува се свирка на влак. Неделя е . Влакът пристига няколко минути по рано. Кръчмата става на трески. Влакът я помита заедно с хората в нея пред очите на Чужденеца. Той хваща първият възможен влак. На перона го изпращат всички. Било е сън. Той хуква по коридора на влака, отваря външната врата и скача…

"Хълмът на боровинките" е френетичен калейдоскоп от човеци, случки, софри, псувни, пиянство и любов. Нечленоразделна, подозрителна и дива. Балканска. Май няма кадърен характерен български актьор, който Александър Морфов да не е поставил пред камерата, за да му даде всичката свобода да прави каквото трябва и каквото не. Самият филм непрестанно мени физиономията си от смешна в тъжна, от умна в глупава, от симпатична в просташка, обладан от творческия бяс да върне духа в бутилката, докато всъщност се опиянява от факта, че го е изпуснал. Вулгарната нежност на този хулиганстващ и невъздържан филм е обяснение в любов към занаята, към рода и към себе си.

Начало