|
26.03, вторник - 20.30, Люмиер
28.03, четвъртък - 20.30, ЕБКЦ

Режисьор: Амос Гитай
Сценарий: Елиете Абекасис и Амос Гитай
Оператор: Ренато Берта
Музика: Филип Ейдел и Луис Склавис
В ролите: Йорам Хатаб, Мейтал Барда, Ури Ран-Клауснер, Юсуф
Абу-Варда, Леа Кьониг, Сами Хори, Амос Гитай
Продуценти: Мишел Пропер и Амос Гитай

Продукция: Agav Hafakot (Israel)/M.P. Prods., Le Studio Canal
Plus (France)

Световен екран
Аз, ти, те
Бездната
Брат
Кипур
Лунен татко
Река Суджоу
Самсара
Святост
Тайни сълзи
|
|
|
СВЯТОСТ
KADOSH
SACRED

Израел-Франция, 1999, 110 мин, цветен

Награди: Британска независима филмова награда 2000 за чуждоезичен
филм
Сингапур 2000 - "Сребърен екран" за най-добър азиатски сценарий
Кан '99 - Официална селекция
След "Неща", чието действие се развива в Тел Авив, и "Ден след ден" - в Хайфа, израелският режисьор Амос Гитай завършва трилогията си със "Святост", действието в който се развива в Йерусалим. Меир и Ривка са женени от 10 години и много се обичат. Това обаче не е добра новина за равина на тяхната общност. Районът им е един от най-ортодоксалните в Йерусалим. Сестрата на Ривка - Малка, е заминала при Яков, който вече е избягал от натиска на общността. Равинът обявява, че за да подсигури потомството си, Меир трябва да напусне Ривка и да се ожени за Хайя. Колкото до Малка, той вече е уредил тя да се омъжи за помощника му, верния му Йосеф. Ривка се изнася от къщи и потъва в мъката си, но Малка решава да се разбунтува. Заснет само за няколко седмици, филмът отправя внушително, провокативно послание: за жените, хванати в капана на традициите в ортодоксалната еврейска религия, бягството е единственото спасение. По ирония ролята на равина се изпълнява от израелец от арабски произход. За да улови женската гледна точка, Гитай е написал сценария съвместно с Елиете Абекасис, ортодоксална еврейка. Сценарият е бил отхвърлян три пъти от Израелската филмова комисия заради деликатната тема, която засяга.
|
|
|
АМОС ГИТАЙ
AMOS GITAI


Израелски режисьор, роден през 1950 г. в Хайфа. Учи архитектура. От 1973 г. започва да снима на на Супер8, предимно документални филми. През 1989 Израелската телевизия цензурира "Къщата" заради оценката на правителствената политика. Игралният му дебют "Естер" е показан в "Седмицата на критиката" в Кан. От 1992 се отдава и на театралната режисура.

1980 Къщата (Bayit) - docu
1986 Естер (Esther)
1989 Берлин-Ерусалим (Berlin-Yerushalaim)
1992 Голем, духът на изгнанието (Golem, l'esprit
de l'exil)
1994 Театър за живота (Te'atron Hahaim) - docu
1996 Арена на убийство (Zirat Ha'rezach)
1996 Неща (Zihron Devarim)
1996 Думи (Milim)
1998 Ден след ден (Yom Yom)
1998 Портокал (Tapuz)
1999 Святост (Kadosh)
2000 Кипур (Kippur)
2001 Рай (Eden)





|
|