НИЧИЯ ЗЕМЯ
NO MAN'S LAND



Франция-Италия-Белгия-Великобритания-Словения-Босна, 2001, 98 мин, цветен

Тази сатирична история за двама войници от противникови лагери се развива през 1993 г. по време на войната в Босна. Босненският войник Чики и тежко раненият му другар се озовават в окоп на ничия земя заедно със сръбския войник Нино. Скоро те започват да си разменят обиди и взаимни обвинения, спорейки коя страна е сложила начало на порочния кръг на насилието. Тази ситуация сякаш няма край, но трябва да се намери някакво решение. То може би е само на крачка от тях: наблизо има част на УНИФОР и френският сержант Маршан полага всички усилия да им помогне.
Но не е лесно да се заобиколи правилника, диктуващ поведението на умиротворителните сили. Командирът им нарежда да избягват намесата на всяка цена. Медиите следят отблизо развитието на тази напрегната ситуация и докато за тях това е поредната сензация, за Чики и Нино въпросът е на живот и смърт. "Езикът, който говорят сърбите, хърватите и босненците, всъщност е един и същ. Дали ще го наречете сръбски, хърватски или босненски - те се разбират идеално", отбелязва режисьорът Данис Танович.

Необходим коректив на лъскавата псевдо-история, предлагана ни в "Пърл Харбър" и "Враг пред портата", "Ничия земя" е истински, зрял филм за войната, заснет от хора, които знаят какво се стремят да покажат - проект, който е по-скоро от ранга на "Великата илюзия". И наистина, двамата главни герои много напомнят за Ерих фон Щрохайм и Пиер Френе от филма на Реноар: разделени от конфликта, но свързани с много други неща. Разликата е, че докато персонажите на Реноар приемат свързващите ги неща, тези на Танович не могат.
Режисьорът не набляга на експлозиите, а предпочита да запази пиротехниката за диалога си, който искри от черен хумор. Но най-силно говорят образите - най-вече онзи, който ще остане запечатан в нас. Един човек лежи върху мина. Ако се дръпне, тя ще избухне, унищожавайки него и всичко наоколо. Едва ли има по-сурово и точно определение за ситуацията в следвоенна Босна.